Една различна изложба

Препоръчваме Ви да разгледате фотографиите в тази изложба. Едни ще ви усмихнат, други ще ви просълзят, но със сигурност няма да Ви оставят безразлични. Приветстваме идеята на софийската зоологическа градина за създаването на този проект! 

Фотоизложба “Хората до животните в Софийския Зоопарк”

Източник: Зоологическа градина гр. София

На гости в зоопарка

Зоологическа градина в гр. София предлага на своите посетители възможност да наблюдават как гледачите хранят едни от най-атрактивните животни в зоопарка. Това става всяка събота в определени часове. Тази събота (27.10.2018) темата на презентациите по време на демонстрационното хранене на животните ще бъде “Как животните се подготвят за зимата”. Часовете в които ще се провеждат демонстрациите са следните:

11:30 Щраус
12:00 Зала “Гиганти”- индийски слон, бял носорог и хипопотам
13:00 Екологичен център
13:30 Птици -фазанерия( египетски лешояд, нощни грабливи птиции)
14:00 Мечки
15:00 Ивичести скунксове/ Азиатски късоноктести видри
15:30 Големи котки
16:00 Езеро за водолюбиви птици 
16:30 Голямата волиера за хищни птици (скален орел, белоглав лешояд)

 

Приятно прекарване в света на животните!

Източник: Зоологическа градина гр. София

Снимки: Юлиян Попов

Този, който отваря училище, затваря затвор

Знаете ли къде е село Русаля? Да си призная, аз разбрах за него само преди няколко дни. Едно от онези български села, през които преминаваме без да спираме, без да се оглеждаме много, много, защото то много за гледане няма. Обаче, ей на, точно в това българско село има нещо, което заслужава не само да видим, струва си да го почувстваме и да осъзнаем, че все още има добри хора и добри неща още се случват. Навсякъде. Все още. 

В село е Русаля се намира  единственото в България училище по изкуства и занаяти за деца в неравностойно положение. В училище “Димитър Екимов” учат и живеят на пансион 25 деца от крайно бедни семейства от всички региони на страната, с различна етническа принадлежност. Училището е създадено от Анимари Димитрова и Златко Златков, и двамата актьори по професия. Години наред те провеждат творчески занимания в домове за деца, лишени от родителска грижа. Виждат ефекта от своята работа в очите на децата и решават, че е необходимо да направят нещо по-голямо, нещо, което, както самите те казват “да осмисли живота” им. И създават училище. В това училище живее онзи продавач на надежда, за когото отдавна разказваше Джани Родари. Тук надежда има за всички, безплатно. В училището децата не само получават задължителната за страната общообразователна подготовка, но и засилено изучават различни изкуства – театър, музика, танц, рисуване, а от пети клас се застъпват и типични за България занаяти, приложими в съвременния бизнес. Водещ подход към децата тук е индивидуалният. Преподавателите и менторите в училището познават всяко дете, с неговите желания, мисли, идеи, стремежи и страхове. На всяка емоция е позволено да бъде изразена, да бъде чута, видяна, осъзната. За да няма страх и за да има вяра в бъдещето. 

Естествено, за да продължава да съществува това хубаво място са необходими доста средства, които неговите създатели се стремят ежедневно да подсигуряват, работейки с различни социално отговорни компании и организации в България и чужбина. И все още успяват, защото, защото  е важно да успяват. Важно е за всички нас, за да ни има, за да продължи продавачът на надежда да дарява надежда. На всички.

За своя  проект Анимари и Златко са номинирани за “Будител на година”- 2018, кампания на  програма „Христо Ботев“ на БНР, заедно с още 16 съвременни български будители, всеки, от които е допринесъл, за да остане доброто между хората.

За Анимари, Златко и децата, които нямат възможности, но имат надежда, може да гласувате на сайта на БНР.

Будител на годината-2018

Имате възможност да гласувате веднъж дневно за всеки един от номинираните кандидати, Гласуването става като изберете от списъка вашия Будител, в края на страницата ще се отвори кратка форма, в която е необходимо да попълните своите данни. Гласуването продължава до 31.10.2018г. Церемонията „Будител на годината“ за 2018 ще се състои на 1 ноември 2018 г. и ще се излъчи по БНТ 1.

От все сърце желаем успех на светлото, изпълнено с надежда училище в село Русаля, Светлина е нужна на всички ни! Най-много, разбира се, на децата!

И нека най-накрая да повярваме на думите на Виктор Юго, които всички сме чували, че „Този, който отваря училище, затваря затвор!“

Тук може да чуете какво разказват за своето училище неговите създатели и децата, за които то е светъл дом на Надеждата: 

Номинации за Будител на 2018 – Анимари Димитрова и Златко Златков

Анимари Димитрова и Златко Златков са съучредители на сдружение „Русаля“ и съоснователи на училището по изкуства и занаяти за социално слаби деца „Димитър Екимов“ в с. Русаля, близо до гр. Велико Търново.В момента в него живеят на пансион и учат над 25 деца от крайно бедни семейства от цялата страна на възраст от 5 до 12 години. Този вот беше нееднократно подаден от слушатели на БНР и подкрепен единодушно от журито.Можете да гласувате за сдружение Русаля тук http://bnr.bg/hristobotev/page/glasuvaite-za-buditel-2018

Публикувахте от Будител на годината в Четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Малките косматковци Liʼl Woodzeez и голямото добро

Honeysuckle Hollow е едно специално място, в което горските животни работят и живеят в хармония, грижат се един за друг и за света наоколо. Всяко семейство има своя специална задача и всеки ден се превръща в приключение.

Косматковците в серията Liʼl Woodzeez обаче не са само малки забавни играчки. Компанията производител Battat отделя средства от продажбата на всеки косматко в полза на благотворителната инициатива, позната като WE-movement и по-специално нейното направление WE-VILLIAGES, което осигурява възможност за обучение на деца, в райони по света, където това е трудно осъществимо.

WE-movement е платформа за благотворителност в световен мащаб. Познайте чия е била идеята за създаването й! Естествено, на едно дете. 12 годишният Крейг Кайлбъргър преди малко повече от 20 години попада на статия в канадски вестник, в която се съобщава за трагичната смърт на Икбал Масих. Икбал е пакистанско момче, което на 4 годишна възраст е продадено от семейството си на собствениците на фабрика за производство на килими в Пакистан за сумата от 600 рупии (около 6 щатски долара). Подложен е на незаконен, изтощителен труд по 12 часа на денонощие, 7 дни в седмицата. Работи, окован във вериги. На 10 годишна възраст Икбал успява да избяга и намира спасение във Фронта за освобождение от насилствен труд (Bonded Labour Liberation Front). За две години успява да завърши училище. Помага на над 3000 пакистански деца да се освободят от робския труд. Изнася речи в различни държави по света, макар и само 12 годишен. Загива от куршум, докато кара колело с приятели. Смята се, че е застрелян по поръчка на асоциацията на производителите на килими в Пакистан. Историята на Икбал вдъхновява малкия Крейг. Той се обръща към свой учител за подкрепа. Много бързо се събират желаещи да се включат в справедливата кауза на Крейг. Това дава началото на организацията “Децата могат да освободят децата (Kids can free the Children). Една от първите дейности на организацията е петицията до премиера на Индия за освобождаване на Кайлаш Сатяртхи, активист в движението за правата на децата, който през 2014г. става носител на Нобеловата награда за мир.

Разказваме Ви тази история, за да Ви запознаем с малкото велико дело, в което участват и малките, симпатични косматковци на Liʼl Woodzeez! И ето как , неусетно, играейки и забавлявайки се, децата стават част от доброто!

 

Изберете си косматко от нашия магазин

 

 

Децата и домашните любимци

Ако вече сте родител, то със сигурност сте чували това и то не веднъж: “Моля те, нека си вземем кученце!” Още от най-ранна възраст децата изпитват изключително силно желание за контакт с животните. Те сякаш говорят на един общ език, който ние възрастните не разбираме или просто сме забравили. Децата не само обичат животните, те чувстват необходимост да контактуват с тях. Децата могат да говорят с маймунките в зоологическата градина, с костенурките в езерото, с гълъбите на перваза, с кучето на съседа Ви и с котарака на възрастната дама в съседния двор. Когато са малки децата дори не изпитват осезаем страх от големи животни като лъв или кон. Естествено, най-желан приятел у дома обаче е кучето. Помня времето, когато аз бях още малка и онова мое неописуемо желание да имам лаещ четирикрак приятел у дома. Доста време родителите ми отказваха, но в един щастлив за мен момент се оказа, че кучето на моя вуйчо очаква малки. Била съм почти на седем, когато онази малка топка дойде у дома. Вярвайте ми, че и след толкова години още ясно помня очите й и топлината на тялото, сгушено в моите детски ръце. Това си беше любов от пръв поглед. Обичах, когато го хранех, когато за пръв път го изведох навън. Още помня колко зелена беше тревата и как слънцето щъкаше с ведри лъчи по козинката му. Това пък беше щастие. Помня жестоката болка, когато след 12 години приятелство, моето куче затвори големите си черни очи и отиде да тича по едни други поляни, далеч, далеч от мен. Това беше скръб. Много неща научих от това приятелство. Най-важното бе да обичам безрезервно. Така обичам и до днес.  Научих се, че трябва да нахраня гладния, че трябва да ставам навреме, че е хубаво да се играе и е хубаво да се спи, че е хубаво да имаш верен приятел, нищо, че може да е само един. То повече не ти е необходимо. Научих се да виждам малките неща и да им се радвам, да не ги подминавам и да си ги пазя. Научих се да виждам доброто навсякъде, така, както го виждаше и моето куче. 

Минаха години и аз станах родител. И двете ми деца искаха куче. Аз отказвах. Едно, защото живеехме при родителите ми, друго, че не ми стигаше времето за всичко- работа, децата, готвене и прочее, може би и защото още не можех да преживея тъгата си. Купих костенурки. Обичаха ги, играеха с тях. Бяха мънички едни такива- Пешо и Гошо. После ги пуснахме в езерото при себеподобните им. Купих хамстерчета. Даже и бебета хамстерчета ни се родиха по едно време. Но после умряха и децата плакаха с дни за тях. Един ден синът ми донесе вкъщи бяло декоративно зайче, една шепичка живот. Малко пухче с черни очи. Много хубаво зайче. Гледаме си го и до днес. То май повече аз го гледам, ама нищо. Обаче, ако си мислите, че само със зайчето си останахме, сте напълно в грешка. След толкова години увещаване и обещаване от страна на децата, аз не издържах. У дома днес има и куче, най-щуравото куче, най-гладното и най-обичливото. Моят антидепресант. Обичаме се. Всички го обичаме. Е, не всички се грижат за него постоянно като мен, но какво да се прави с тинейджъри. Те винаги бързат да излизат навън. Знам едно обаче, това четирикрако ужасно симпатично творение на природата и тях научи да обичат без да чакат нещо в замяна. Те все още говорят на един и същи език. Аз също мога.

Ако се колебаете дали да вземете домашен любимец за детето си, не се колебайте, вземете му. НО, моля Ви, вземете това решение само, ако сте сигурни, че никога няма да го изоставите. Нито едно живо същество не заслужава да бъде предадено и то от този, на когото то е дало цялата си любов. Една известна мисъл на Амундесен гласи:  „Определението за куче и за душа е едно и също.“

Ако имате сили, желание и искате винаги да бъдете обичани, но това ще Ви струва малко повече храна на месец, повечко грижи, задължително ранно ставане, посещения при ветеринар и по-малко място за вас в леглото, ако можете да си обещаете, че ще бъдете верни и няма да изоставите Вашето куче за нищо на света, то значи наистина имате нужда от любов и приятел. 

Може да посетите и общинския приют в Богров и да зарадвате някоя изоставена самотна душа. Тя Ви очаква и иска да Ви обича.

Повече информация може да прочетете тук:

Бандата на 1500-те